Въпрос на гледна точка!

Не съм голям фен на поезията. Най-вече заради подхода по който ни я предлагаха в училище. И вечния въприс: "Какво чувстваш, когато четеш/чуваш това стихотворение?" и всичката теория и анализ, който те карат да правиш. Може би, ако ни бяха оставили сами да проумеем нещата щеше да е по-добре. Но това е минало. Понякога, в настоящето, се случва да попадна на поезия, която ме грабва особено когато е добре поднесена. На това попаднах днес във FB, придружавано от и от доста описателна картинка. Насладете се. Ако автора на стихотворението попадни някога тук - Благодаря, красиво е :)  Голота Ужасно ти отива да си гола! Аз ще оставя лампата да свети, а ти тръгни из стаята на воля и съживи бездушните предмети: килимът ходилата ти да близне  със пламнали езици, да изпъшка под теб диванът, шкафът за сервизи гръдта ти да погали с влажна дръжка, косите ти корнизът да целуне по нишката на паячето горе… Приличаш на божествена рисунка във рамката на лунния...

7:00, алармата известява момента в който деня трябва да започне за мен. Отварям едното си око. Протягам изтръпнала ръка към червената точка на екрана. След няколко опита с мъка успявам да позиционирам пръста си върху правилното място. Алармата спира, а аз унесен забравям за нея и продължавам съня си, лишен от сънища и спомени. Само един черен екран пред очите ми. 8:00 втора аларма. Вече осъзнавам, че пак няма да успея да стана на време и да започна деня, така както ми се е искало предната вечер. Унасям се. Половин час по-късно чувам третата аларма. Не отварям очи. Оставям алармата да изпее песничката си. Пропускам я покрай ушите и не й позволявам да ме дразни. Усещам тялото си тежко. Много, много тежко. Болят ме раменете. Очите ми още са затворени. Пред черния екран започват да играят образи. Неясни. Мисли започват да се прокрадват в главата ми. Странни мисли. Несвързани, безцелни. Сякаш са там просто ей така, за да запълнят дупката. За да стартират мозъка ми. За да ме задържат достат...

Вечер. Тишина. Прохлада, нахлуваща от леко открехнатия прозорец. Сърце, което трепва при всяко вдишване. Усеща началото. Усеща събуждането. Усеща промяната. Усеща пролетта. Капки дъжд, тихо подрънкват по прозорци, покриви, събуждащите се дървета и асфалта. Изведнъж въздуха се изпълва с онзи аромат, жадуван цяла зима. Аромата на пролетта. Сърцето спира. Поема си дълбоко въздух и пак продължава да тупти. Развълнувано. Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял .  Из "Топъл дъжд"  от Силвия Кацарова

Love Отваряш очи. Усещаш, че ти се спи, но една сила идваща от към стомаха и забиваща се в мозъка ти,  измества всички стандартни мисли и желания и на тяхно място се появяват нови. Не да се натискаш в леглото, а да се завъртиш на една страна, да намериш човека до теб, да си проправиш път до устните му. Целувайки по пътя, вратлето, ушичките, бузките, нослето. Да го гледаш как отворя сънливо очи и да му прошепнеш: "Добро утро". Поглеждаш го във влажните очи, които още те опознават. Ставаш. Отиваш в банята. И там намираш двете ви четки за зъби, заспали, като две лъжички и усмивката ти става още по-широка и една топлинка те изпълва. Време е деня да започне с усмивка.

Има хора (визирам една приятелка), които приемат промените в живота си много тежко. Не са отворени към промени и не желаят да променят нито възгледите си, нито начина си на живот. Мисля си, че през последните месеци или може би година си доказах сам на себе си, че не съм точно този тип човек. Дали защото сам го поисках или видях, че старият начин на живот не работи добре за мен, но резултатите са на лице. Бях хейтър. Признавам си го с ръка на сърце. Всичко което се случваше около мен биваше хейтвано. Не харесвах нищо от това с което хората около мен си заемаха свободното време. Не харесвах нещата за които говореха. Всичко ми беше криво. Как и аз точно не знам, но нещата се променят(иха). Едно от нещата, които най-много хейтвах беше спорта. Гледането на спорт, коментирането на спорт, обсъждането на играчите. През изминалата година се сещам за 2 спортни събития, които гледах по телевизията и ми доставиха удоволствие. Първото беше един мач от европейското миналата година. Играеха Англи...

Срещаш се непрекъснато с адски много хора. Това се случва на улицата, в градския транспорт, в киното, кръчмата или ако щеш дори и в обществена тоалетна. Някои виждаш за първи и последен път в живота си, други по някаква причина повече от веднъж. Понякога някой ти прави впечатление с нещо. Държане. Външен вид. Книга, която чете. Силната музика която слуша. И ти се иска това да не е последния път, когато се виждате. Пътуваш си с градския транспорт и виждаш някой (най-често от противоположния пол), и (най-вероятно от скука) започваш да се питаш, дали няма да слезне на мойта спирка. Идва твоята спирка, чивека слиза. А сега дали ще поеме в моята посока. Той поема. Стигате до завой. А сега ... Пътищата ви се разделят. Но понякога, дали съдбата, дали простата случайност или това, че просто хората се събират по разни събития заедно се случва пътищата да се пресекат. Това се случи и на мен (най-после) :) Бях на семинар по фотография (странно, защо беше наречен така, беше си чист курс...

... защото толково мнаго те обичам. Толкова е трудно, когато искаш съзнанието ти да се изключи, а то не може. И то ти шепти тя ... тя.... само тя еее е единствена ...

Знам, че не обичаш да бъда философ. Знам че обичаш да те карам да се смееш, но понякога просто не мога. Ставам сериозен, губя чувството си за хумор и не успявам да те разсмея. А какво по-хубаво от това да се смееш? Да се смеем заедно.

Тази нощ, дългоочаквания момент ще настъпи. Края на тригодишното чакане се вижда. Тази нощ в 0:00 27 юли 2010 година CET сървърите на близард ще валидират копията на StarCraft II и ще можем да си инсталираме тъй дълго очакваната игра :)

Наскоро изгледах 6-те филма за Хари Потър (за сетен път). След края на 6-я фил изпитах неудържимо желание да разбера кога ще излезне следващият 7-и последен филм. За жалост филма няма да е 1 а цели 2 и те ще излезнат през ноември и следващият юли. Това означава 1 година да чакам за да разбера какво става накрай. Просто не издържах още на следващия ден отидох и си купих 7-а книга - Хари Потър и даровете на смъртта. Книгата е страшно увлекателна за хора фенове на Хари Потър. За жалост като всичко хубаво и тя свърши. Изчетох я и сега чувствам една празнина в себе си. Вече знам как всичко свършва. И това ме изпълва със задоволство. Но както казах, всичко свършва. Няма я магията вече. Остават няколко книги които да лежат на полицата. А в съзнанието ми една дупчица, една липса. Това не е за първи път. Така се чувствах и след края на Властелина. Хубавата новина е, че филмите могат да се гледат отново, а книгите могат да бъдат препрочетени :) За сега ще оставя на страна Хари Потър, и ще се въ...

Предупреждение: Следващия текст е валиден, само за МЪЖЕ и то при условие че могат да създават приятлесвтва със ЖЕНИ. Ако не попадате в тази група няма защо да четете по надолу. :) Искате да направите мръсно на най-добрата (може и да не е баш най) си приятелка? Няма проблем ето един много лесен начин: Предполагам като приятелка че се случва да се виждате (по приятелски) от време на време. Понякога дори да й ходите на гости, когато е сама (пак по приятелски, и никви задни помисли за отпред ), а и тя си има приятел, а вие иската де се пошегувате с нея, както и с него. (Внимавйте следното може да ви струва много). Когато се случи ТОЙ да й се обади, когато сте само двамата у тях (може и някой друг да е в стаята без значение е, стига той да не го знае това) се провиквате по силно: " намерих ти прашките може да си ги обуеш ...". Това определено ще вкара в шок и нея й нейното гадже :) Красота не мислите ли ??? Вие просто може да седите и да се превивавате от смях. P.S. Предполагам ...

Много ми е странно когато човек каже: "Скучно ми е ..." какво подяволите (a.k.a. WTF), щом ти е скучно значи имаш свободно време, а да имаш свободно време и да незнаеш какво да го правиш, е това вече е голям проблем ... но мога да дам няколко съвета ... 1. Може да прочетеш някоя книга, дори да е за нти път. Не wikipedia, не новините в дир.бг, не страничката с клюките и жълтата хроника (тук повръщам, как подяволите някой може да чете такова нещо, трябва още една тема.), да стани от стола или леглото в който така мързеливо скучаеш, пресгни се към онова прашасало, хванало паяжини място в ъгъла на стаята, почисти прахоляка и паяжините (не кашляй колко пъти ти казах да почистиш), опитай се да си спомниш как се четат тези странни букви (кирилица) намери нещо интересно, върни се в старата си позиция (на леглото, стола или ако много те напъва отиди и в кенефа), отвори внимателно за да не се разпадне и започни бавно да четеш, сякаш сега прохождаш. Браво. 2. Може да излезнеш да се пора...

Вчера имах неблагоразумието да отида до мола (сердикъ сентър) след работа. (да не си помисли някой нещо грешно аз не обичам моловете, но за съжаление са най-близките и удобни места с книжарници). Е след снощното ми посещение вече съм собственик на следните заглавия : Terry Pratchett - Good Omens Вярно че я прочетох на български вече, но мисля да се пробвам и на английски. Може да се окаже голяма лъжица за моята уста, но си е предизвикателство. "Warcraft - Последният пазител" Тази от доста време се каня да си я купя. Иска ми се да прочета цялата поредица. Историята на самата игра е много увличаща. Добре че не си позволявам да се забия WOWwiki-то за дълго време защото може да не може да ме измъкнете :) Последната ми придобивка: "Черен Хумор" Хехе това последното мисля че ще ме разбие. Надявам се че някой няма да бъде разтроен в близко време, защото мисля да се заредя с много черен хумор :-D, а това определено не е за всеки.

Писна ми от някои хора. Тва да си досаден на някои хора им е в кръвта, всекидневно занимание, хоби, цел в живота .... Може ли да си такъв кон с капаци и да не може да се погледнеш от страни да се видиш къв си ??? Или си сляп или егото ти е толкова високо. Център на вселената, слънцето и луната се въртят около теб ??? Егоцентризъм. Как може само ти да имаш проблеми? Другите хора нямат ли? Или те не обичат да говорят за тях. Може ли единствените теми за които можеш да говориш, да са пари, заплата, работа и това колко си недооценен. Жалко е че си сляп, и че не можеш да погледнеш от страни. А може би щеше да е още по хубаво да можеш да четеш мисли ... тогава щеше да чуеш какво наистина си мислят хората. Щеше да знаеш колко много си им досаден. Колко трудно им е да те изтърпят. Колко е трудно да си кажат 2 приказки с някой друг, защото латерната ти не се затваря, и на всичкото отгере се извисява с 10-и децибели над другите гласове. .... МЛЪКНИИИИ ми иде да извикам ... Ако някой се е познал...

Последната статия е неактуална вече. Тая седмица се излъгах и пак съм потребител на фацебука.

Мдаа, вчера се отървах (до колкото това може да се каже в смисъла на фацебука) от фацебука. Писна ми! Пълна загуба на време! Всеки ден едно и също подарък от тоя, подарък от оня ... абе хора, ако искате да ми подарите нещо истинско, може да ми звъннете да пием по една бира (аз ще си я платя) или да отидем на кино, да изиграем един тенис на маса. Аре стига с тая глупост. Какво като имаш списък с 1000 приятели ??? С колко от тях се виждаш всеки ден. С колко от тях си пил вчера бира, колко от тях ще ти помогнат когато имаш нужда от помощ??? Да сега някои ще кажат ама ти игареш WOW, то също е виртуална реалност, що не се откажеш и от него. Прави сте, ама само дето с хората с които играем WOW, ходим през седмица две на кино, пием бира, ядем пица и живеем и извън виртуалната реалност. А нея я ползваме за допълнително забавление, когато вечер ти е уморено и ти се седи (в моя случай лежи) на столчето удобно в къщи, направил си си едно топло чайче и ... почти уединена идилия :))) Хайде похвал...

Случвало ли ви се да получавате SMS със съдържание: "... искате ли да спечелите ...", " ... Пешо вече спечели ххххх пари...." и подобни съобщения, които са ви досадни и ги изтривате още когато видите че са от номер 1000 и дори не ги четете. След като днес получих поредното съобщение, реших да се обадя разсърден на оператор. След естесвеното дълго чакане се свързах с операторка с приятен глас, която на всичкото отгоре се оказа мила и услужлива (за разлика от друг път). :) Обяснението й беше, че ако не сте се регистрирали вече за някоя игра (това не съм много сигурен, защото само ме пита дали съм серегистрирал), можете да ИЗПРАТЕТЕ ПРАЗЕН СМС НА НОМЕР 188188. След което получавате обратен SMS за потвърждение на това че сте се отказали от рекламите :). Честито спокойствие :)

В наща фирма, имаме двама бащи за миналата седмица. Честито! Тва не е важното! Както обикновено такива събития са свързани с много еуфория у хората. Не и у мен. Шефа е единия баща. Преди няколко дни човека прати малко снимки на дъщеричката му. Странното беше, че всички гледаха снимките и ги обсъждаха. Това което направих аз, беше да ги прегледам на бързо (никога не се вглеждам в една снимка повече от около 1 до 2 секунди). И какво мислите че направих? Много просто, сналих една от снимките на десктопа на моя компютър. И не не я отворих. Отворих й служебната информация. Интересуваше ме с каква техника е направена. Не ме интересуваше съдържанието, а качеството и с какво е направена.

"Когато се издигнеш на високо, трябва да съумеш да паднеш на крака, а не на глава ..." - нещо в тоя род казваше моята учителка по математика. И беше права жената.

Последно време съм станал много изнервен и агресивен. Много неща ме дразнят, но най-вече шофьорите по улиците на София направо ми иде да утрепа някой друг. И по точно, тия наспрели по тротоарите. Аз имам книжка, но не съм шофьор (за щастие :)). Стога общи приказки. Нека ви кажа какво ме развесели тази сутрин. Пътувам към работа. Сменям няколко транспорта, ходя малко пеш. Наближавам спирката на 72 на Орлов Мост посока бул. Мадрид. Както винаги на тротоара наспрели коли. Но днес имаше един който беше прекалил. Спрял като по учебник. Има няма половин метър от стена. До предния му калник една телефонна кабинка и за да минеш от там трябва да си ходил на йога. Най-радостното дойде когато дойде и моя ред да мина от там. Тогава видях дясното му огледола леко поставено на предния капак :). Как да не се зарадва човек, особено след като предната вечер, някакъв нервен шофьор бързащ за орландовските гробища, се е опитал да те прегазе!!! Жалко че не си носих фотоапарата. А докато извадя телефона за ...