Случайността на моя страна :)
Срещаш се непрекъснато с адски много хора. Това се случва на улицата, в градския транспорт, в киното, кръчмата или ако щеш дори и в обществена тоалетна. Някои виждаш за първи и последен път в живота си, други по някаква причина повече от веднъж. Понякога някой ти прави впечатление с нещо. Държане. Външен вид. Книга, която чете. Силната музика която слуша. И ти се иска това да не е последния път, когато се виждате. Пътуваш си с градския транспорт и виждаш някой (най-често от противоположния пол), и (най-вероятно от скука) започваш да се питаш, дали няма да слезне на мойта спирка. Идва твоята спирка, чивека слиза. А сега дали ще поеме в моята посока. Той поема. Стигате до завой. А сега ... Пътищата ви се разделят. Но понякога, дали съдбата, дали простата случайност или това, че просто хората се събират по разни събития заедно се случва пътищата да се пресекат. Това се случи и на мен (най-после) :) Бях на семинар по фотография (странно, защо беше наречен така, беше си чист курс :).