Въпрос на гледна точка!

Случвало ли ви се да получавате SMS със съдържание: "... искате ли да спечелите ...", " ... Пешо вече спечели ххххх пари...." и подобни съобщения, които са ви досадни и ги изтривате още когато видите че са от номер 1000 и дори не ги четете. След като днес получих поредното съобщение, реших да се обадя разсърден на оператор. След естесвеното дълго чакане се свързах с операторка с приятен глас, която на всичкото отгоре се оказа мила и услужлива (за разлика от друг път). :) Обяснението й беше, че ако не сте се регистрирали вече за някоя игра (това не съм много сигурен, защото само ме пита дали съм серегистрирал), можете да ИЗПРАТЕТЕ ПРАЗЕН СМС НА НОМЕР 188188. След което получавате обратен SMS за потвърждение на това че сте се отказали от рекламите :). Честито спокойствие :)

В наща фирма, имаме двама бащи за миналата седмица. Честито! Тва не е важното! Както обикновено такива събития са свързани с много еуфория у хората. Не и у мен. Шефа е единия баща. Преди няколко дни човека прати малко снимки на дъщеричката му. Странното беше, че всички гледаха снимките и ги обсъждаха. Това което направих аз, беше да ги прегледам на бързо (никога не се вглеждам в една снимка повече от около 1 до 2 секунди). И какво мислите че направих? Много просто, сналих една от снимките на десктопа на моя компютър. И не не я отворих. Отворих й служебната информация. Интересуваше ме с каква техника е направена. Не ме интересуваше съдържанието, а качеството и с какво е направена.

"Когато се издигнеш на високо, трябва да съумеш да паднеш на крака, а не на глава ..." - нещо в тоя род казваше моята учителка по математика. И беше права жената.

Последно време съм станал много изнервен и агресивен. Много неща ме дразнят, но най-вече шофьорите по улиците на София направо ми иде да утрепа някой друг. И по точно, тия наспрели по тротоарите. Аз имам книжка, но не съм шофьор (за щастие :)). Стога общи приказки. Нека ви кажа какво ме развесели тази сутрин. Пътувам към работа. Сменям няколко транспорта, ходя малко пеш. Наближавам спирката на 72 на Орлов Мост посока бул. Мадрид. Както винаги на тротоара наспрели коли. Но днес имаше един който беше прекалил. Спрял като по учебник. Има няма половин метър от стена. До предния му калник една телефонна кабинка и за да минеш от там трябва да си ходил на йога. Най-радостното дойде когато дойде и моя ред да мина от там. Тогава видях дясното му огледола леко поставено на предния капак :). Как да не се зарадва човек, особено след като предната вечер, някакъв нервен шофьор бързащ за орландовските гробища, се е опитал да те прегазе!!! Жалко че не си носих фотоапарата. А докато извадя телефона за

Последните седмици, все мисля как да преместя тоя блог. Да го преместя на WordPress, да си пусна собствен домейн, да си подкарам WordPress и други глупости на разбрицаната щайга дето се води, рутер, файлов сървър, веб сървър и прочие сървъри (само и мусака да можеше да готви... ) . Ама защо? Нали някой велик инжинер беше казал: "Защо да разваляме машинката, когато работи?". Не че тоя блог работи. Но като се замисля проблема му не е къде е или къде ще бъде. А кой по дяволите ще пише вътре. И ето го решението. Блога ще си седи тука, пък аз ще се мъча да пиша разни неща в него. А дано някой вземе да хареса нещо и да не си извади лоши заключения за собственика ... :) P.S. По време на обед могат да те споходят толкова добри идеи, колкото и следобед ... ROFL

http://www.vbox7.com/play:993d358a - от къде по дяволите се вземат такива същества ...