Въпрос на гледна точка!

Има хора (визирам една приятелка), които приемат промените в живота си много тежко. Не са отворени към промени и не желаят да променят нито възгледите си, нито начина си на живот. Мисля си, че през последните месеци или може би година си доказах сам на себе си, че не съм точно този тип човек. Дали защото сам го поисках или видях, че старият начин на живот не работи добре за мен, но резултатите са на лице. Бях хейтър. Признавам си го с ръка на сърце. Всичко което се случваше около мен биваше хейтвано. Не харесвах нищо от това с което хората около мен си заемаха свободното време. Не харесвах нещата за които говореха. Всичко ми беше криво. Как и аз точно не знам, но нещата се променят(иха). Едно от нещата, които най-много хейтвах беше спорта. Гледането на спорт, коментирането на спорт, обсъждането на играчите. През изминалата година се сещам за 2 спортни събития, които гледах по телевизията и ми доставиха удоволствие. Първото беше един мач от европейското миналата година. Играеха Англи

Срещаш се непрекъснато с адски много хора. Това се случва на улицата, в градския транспорт, в киното, кръчмата или ако щеш дори и в обществена тоалетна. Някои виждаш за първи и последен път в живота си, други по някаква причина повече от веднъж. Понякога някой ти прави впечатление с нещо. Държане. Външен вид. Книга, която чете. Силната музика която слуша. И ти се иска това да не е последния път, когато се виждате. Пътуваш си с градския транспорт и виждаш някой (най-често от противоположния пол), и (най-вероятно от скука) започваш да се питаш, дали няма да слезне на мойта спирка. Идва твоята спирка, чивека слиза. А сега дали ще поеме в моята посока. Той поема. Стигате до завой. А сега ... Пътищата ви се разделят. Но понякога, дали съдбата, дали простата случайност или това, че просто хората се събират по разни събития заедно се случва пътищата да се пресекат. Това се случи и на мен (най-после) :) Бях на семинар по фотография (странно, защо беше наречен така, беше си чист курс :).