Нещата стават различни

Има хора (визирам една приятелка), които приемат промените в живота си много тежко. Не са отворени към промени и не желаят да променят нито възгледите си, нито начина си на живот. Мисля си, че през последните месеци или може би година си доказах сам на себе си, че не съм точно този тип човек. Дали защото сам го поисках или видях, че старият начин на живот не работи добре за мен, но резултатите са на лице.
Бях хейтър. Признавам си го с ръка на сърце. Всичко което се случваше около мен биваше хейтвано. Не харесвах нищо от това с което хората около мен си заемаха свободното време. Не харесвах нещата за които говореха. Всичко ми беше криво.
Как и аз точно не знам, но нещата се променят(иха). Едно от нещата, които най-много хейтвах беше спорта. Гледането на спорт, коментирането на спорт, обсъждането на играчите.
През изминалата година се сещам за 2 спортни събития, които гледах по телевизията и ми доставиха удоволствие. Първото беше един мач от европейското миналата година. Играеха Англия и другия отбор не го помня. Второто беше един от мачовете по волейбол на България от олимпиадата 2012.
Дейвид (един от малките шефчета в Англия) беше дошъл да замества шефа ми по време на отпуската му. Шефа беше оставил пари и ни беше помолил да заведем госта на кръчма, но задължително в кръчмата да има Телевизор за да се гледа мача Англия - ... Тогава за първи път от 1994-а гледах мач. И ми хареса. Подкрепях Анлгичаните, а те биха и кефа беше още по-голям.
Август месец, по време на олимпиадата, бях на море. За 2 дни бях отседнал при един приятел в Поморие. Едната вечер беше въпросния волейболен мач. Той и цялото му семейство са много запалени по волейбола и вечерта седнахме да гледаме заедно волейбол. Беше забавно, повече от колкото съм си представял.
Защо ви казах това? Преди няколко дни един много запален човек по различни спортове успя, може би несъзнателно или не чак толкова, да ме накара спонтанно да поискам да гледам волейбол на живо. Днес бях на срещата България-Аржентина. Емоцията да бъдеш толкова близо до твоите сънародници борещи се за победа е велика. Публиката, която подкрепя националния отбор, всичките тези знамена, свирки, тъпани, викове, ръкопляскания, те улавят и те потапят в една магия.
Промених се и това ми харесва. Нямам търпение да присъствам и на утрешния мач, за който също имам билет.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Голота

Случайността на моя страна :)

Пролетният дъжд