Пролетният дъжд

Вечер. Тишина. Прохлада, нахлуваща от леко открехнатия прозорец. Сърце, което трепва при всяко вдишване. Усеща началото. Усеща събуждането. Усеща промяната. Усеща пролетта.
Капки дъжд, тихо подрънкват по прозорци, покриви, събуждащите се дървета и асфалта. Изведнъж въздуха се изпълва с онзи аромат, жадуван цяла зима. Аромата на пролетта. Сърцето спира. Поема си дълбоко въздух и пак продължава да тупти. Развълнувано.

Топъл дъжд , чакан дъжд ,
плиснал в миг и отшумял .
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял .
 Из "Топъл дъжд"  от Силвия Кацарова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голота

Изображение
Не съм голям фен на поезията. Най-вече заради подхода по който ни я предлагаха в училище. И вечния въприс: "Какво чувстваш, когато четеш/чуваш това стихотворение?" и всичката теория и анализ, който те карат да правиш. Може би, ако ни бяха оставили сами да проумеем нещата щеше да е по-добре. Но това е минало. Понякога, в настоящето, се случва да попадна на поезия, която ме грабва особено когато е добре поднесена. На това попаднах днес във FB, придружавано от и от доста описателна картинка. Насладете се. Ако автора на стихотворението попадни някога тук - Благодаря, красиво е :)  Голота Ужасно ти отива да си гола! Аз ще оставя лампата да свети, а ти тръгни из стаята на воля и съживи бездушните предмети: килимът ходилата ти да близне  със пламнали езици, да изпъшка под теб диванът, шкафът за сервизи гръдта ти да погали с влажна дръжка, косите ти корнизът да целуне по нишката на паячето горе… Приличаш на божествена рисунка във рамката на лунния
Прочетете още

Случайността на моя страна :)

Срещаш се непрекъснато с адски много хора. Това се случва на улицата, в градския транспорт, в киното, кръчмата или ако щеш дори и в обществена тоалетна. Някои виждаш за първи и последен път в живота си, други по някаква причина повече от веднъж. Понякога някой ти прави впечатление с нещо. Държане. Външен вид. Книга, която чете. Силната музика която слуша. И ти се иска това да не е последния път, когато се виждате. Пътуваш си с градския транспорт и виждаш някой (най-често от противоположния пол), и (най-вероятно от скука) започваш да се питаш, дали няма да слезне на мойта спирка. Идва твоята спирка, чивека слиза. А сега дали ще поеме в моята посока. Той поема. Стигате до завой. А сега ... Пътищата ви се разделят. Но понякога, дали съдбата, дали простата случайност или това, че просто хората се събират по разни събития заедно се случва пътищата да се пресекат. Това се случи и на мен (най-после) :) Бях на семинар по фотография (странно, защо беше наречен така, беше си чист курс :).
Прочетете още