Голота
Не съм голям фен на поезията. Най-вече заради подхода по който ни я предлагаха в училище. И вечния въприс: "Какво чувстваш, когато четеш/чуваш това стихотворение?" и всичката теория и анализ, който те карат да правиш. Може би, ако ни бяха оставили сами да проумеем нещата щеше да е по-добре. Но това е минало. Понякога, в настоящето, се случва да попадна на поезия, която ме грабва особено когато е добре поднесена. На това попаднах днес във FB, придружавано от и от доста описателна картинка. Насладете се. Ако автора на стихотворението попадни някога тук - Благодаря, красиво е :)
Голота
Ужасно ти отива да си гола!
Аз ще оставя лампата да свети,
а ти тръгни из стаята на воля
и съживи бездушните предмети:
килимът ходилата ти да близне
със пламнали езици, да изпъшка
под теб диванът, шкафът за сервизи
гръдта ти да погали с влажна дръжка,
косите ти корнизът да целуне
по нишката на паячето горе…
Приличаш на божествена рисунка
във рамката на лунния прозорец!
Аз искам непременно да те видят
паважът ахнал, кестенът облещен,
фенерът лумнал…С гръм на керемиди
да мре по теб кантонът стар отсреща…
Едва тогава голата си хубост
отдай на мен с прегръдка съкровена,
потънала във унес, че те любя
от името на цялата вселена!
/Атанас Капралов/
Относно изображението: източник
About the picture: source
Коментари