Въпрос на гледна точка!

Вечер. Тишина. Прохлада, нахлуваща от леко открехнатия прозорец. Сърце, което трепва при всяко вдишване. Усеща началото. Усеща събуждането. Усеща промяната. Усеща пролетта. Капки дъжд, тихо подрънкват по прозорци, покриви, събуждащите се дървета и асфалта. Изведнъж въздуха се изпълва с онзи аромат, жадуван цяла зима. Аромата на пролетта. Сърцето спира. Поема си дълбоко въздух и пак продължава да тупти. Развълнувано. Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял .  Из "Топъл дъжд"  от Силвия Кацарова

Love Отваряш очи. Усещаш, че ти се спи, но една сила идваща от към стомаха и забиваща се в мозъка ти,  измества всички стандартни мисли и желания и на тяхно място се появяват нови. Не да се натискаш в леглото, а да се завъртиш на една страна, да намериш човека до теб, да си проправиш път до устните му. Целувайки по пътя, вратлето, ушичките, бузките, нослето. Да го гледаш как отворя сънливо очи и да му прошепнеш: "Добро утро". Поглеждаш го във влажните очи, които още те опознават. Ставаш. Отиваш в банята. И там намираш двете ви четки за зъби, заспали, като две лъжички и усмивката ти става още по-широка и една топлинка те изпълва. Време е деня да започне с усмивка.