Книжарстване :)

Вчера имах неблагоразумието да отида до мола (сердикъ сентър) след работа. (да не си помисли някой нещо грешно аз не обичам моловете, но за съжаление са най-близките и удобни места с книжарници). Е след снощното ми посещение вече съм собственик на следните заглавия :

Terry Pratchett - Good Omens
Вярно че я прочетох на български вече, но мисля да се пробвам и на английски. Може да се окаже голяма лъжица за моята уста, но си е предизвикателство.

"Warcraft - Последният пазител"


Тази от доста време се каня да си я купя. Иска ми се да прочета цялата поредица. Историята на самата игра е много увличаща. Добре че не си позволявам да се забия WOWwiki-то за дълго време защото може да не може да ме измъкнете :)

Последната ми придобивка:
"Черен Хумор"

Хехе това последното мисля че ще ме разбие. Надявам се че някой няма да бъде разтроен в близко време, защото мисля да се заредя с много черен хумор :-D, а това определено не е за всеки.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Голота

Изображение
Не съм голям фен на поезията. Най-вече заради подхода по който ни я предлагаха в училище. И вечния въприс: "Какво чувстваш, когато четеш/чуваш това стихотворение?" и всичката теория и анализ, който те карат да правиш. Може би, ако ни бяха оставили сами да проумеем нещата щеше да е по-добре. Но това е минало. Понякога, в настоящето, се случва да попадна на поезия, която ме грабва особено когато е добре поднесена. На това попаднах днес във FB, придружавано от и от доста описателна картинка. Насладете се. Ако автора на стихотворението попадни някога тук - Благодаря, красиво е :)  Голота Ужасно ти отива да си гола! Аз ще оставя лампата да свети, а ти тръгни из стаята на воля и съживи бездушните предмети: килимът ходилата ти да близне  със пламнали езици, да изпъшка под теб диванът, шкафът за сервизи гръдта ти да погали с влажна дръжка, косите ти корнизът да целуне по нишката на паячето горе… Приличаш на божествена рисунка във рамката на лунния
Прочетете още

Случайността на моя страна :)

Срещаш се непрекъснато с адски много хора. Това се случва на улицата, в градския транспорт, в киното, кръчмата или ако щеш дори и в обществена тоалетна. Някои виждаш за първи и последен път в живота си, други по някаква причина повече от веднъж. Понякога някой ти прави впечатление с нещо. Държане. Външен вид. Книга, която чете. Силната музика която слуша. И ти се иска това да не е последния път, когато се виждате. Пътуваш си с градския транспорт и виждаш някой (най-често от противоположния пол), и (най-вероятно от скука) започваш да се питаш, дали няма да слезне на мойта спирка. Идва твоята спирка, чивека слиза. А сега дали ще поеме в моята посока. Той поема. Стигате до завой. А сега ... Пътищата ви се разделят. Но понякога, дали съдбата, дали простата случайност или това, че просто хората се събират по разни събития заедно се случва пътищата да се пресекат. Това се случи и на мен (най-после) :) Бях на семинар по фотография (странно, защо беше наречен така, беше си чист курс :).
Прочетете още

:) :| :(

Знам, че не обичаш да бъда философ. Знам че обичаш да те карам да се смееш, но понякога просто не мога. Ставам сериозен, губя чувството си за хумор и не успявам да те разсмея. А какво по-хубаво от това да се смееш? Да се смеем заедно.
Прочетете още