Въпрос на гледна точка!

7:00, алармата известява момента в който деня трябва да започне за мен. Отварям едното си око. Протягам изтръпнала ръка към червената точка на екрана. След няколко опита с мъка успявам да позиционирам пръста си върху правилното място. Алармата спира, а аз унесен забравям за нея и продължавам съня си, лишен от сънища и спомени. Само един черен екран пред очите ми. 8:00 втора аларма. Вече осъзнавам, че пак няма да успея да стана на време и да започна деня, така както ми се е искало предната вечер. Унасям се. Половин час по-късно чувам третата аларма. Не отварям очи. Оставям алармата да изпее песничката си. Пропускам я покрай ушите и не й позволявам да ме дразни. Усещам тялото си тежко. Много, много тежко. Болят ме раменете. Очите ми още са затворени. Пред черния екран започват да играят образи. Неясни. Мисли започват да се прокрадват в главата ми. Странни мисли. Несвързани, безцелни. Сякаш са там просто ей така, за да запълнят дупката. За да стартират мозъка ми. За да ме задържат достат

Вечер. Тишина. Прохлада, нахлуваща от леко открехнатия прозорец. Сърце, което трепва при всяко вдишване. Усеща началото. Усеща събуждането. Усеща промяната. Усеща пролетта. Капки дъжд, тихо подрънкват по прозорци, покриви, събуждащите се дървета и асфалта. Изведнъж въздуха се изпълва с онзи аромат, жадуван цяла зима. Аромата на пролетта. Сърцето спира. Поема си дълбоко въздух и пак продължава да тупти. Развълнувано. Топъл дъжд , чакан дъжд , плиснал в миг и отшумял . Как светът изведнъж стана по-красив и бял .  Из "Топъл дъжд"  от Силвия Кацарова

Love Отваряш очи. Усещаш, че ти се спи, но една сила идваща от към стомаха и забиваща се в мозъка ти,  измества всички стандартни мисли и желания и на тяхно място се появяват нови. Не да се натискаш в леглото, а да се завъртиш на една страна, да намериш човека до теб, да си проправиш път до устните му. Целувайки по пътя, вратлето, ушичките, бузките, нослето. Да го гледаш как отворя сънливо очи и да му прошепнеш: "Добро утро". Поглеждаш го във влажните очи, които още те опознават. Ставаш. Отиваш в банята. И там намираш двете ви четки за зъби, заспали, като две лъжички и усмивката ти става още по-широка и една топлинка те изпълва. Време е деня да започне с усмивка.

Има хора (визирам една приятелка), които приемат промените в живота си много тежко. Не са отворени към промени и не желаят да променят нито възгледите си, нито начина си на живот. Мисля си, че през последните месеци или може би година си доказах сам на себе си, че не съм точно този тип човек. Дали защото сам го поисках или видях, че старият начин на живот не работи добре за мен, но резултатите са на лице. Бях хейтър. Признавам си го с ръка на сърце. Всичко което се случваше около мен биваше хейтвано. Не харесвах нищо от това с което хората около мен си заемаха свободното време. Не харесвах нещата за които говореха. Всичко ми беше криво. Как и аз точно не знам, но нещата се променят(иха). Едно от нещата, които най-много хейтвах беше спорта. Гледането на спорт, коментирането на спорт, обсъждането на играчите. През изминалата година се сещам за 2 спортни събития, които гледах по телевизията и ми доставиха удоволствие. Първото беше един мач от европейското миналата година. Играеха Англи

Срещаш се непрекъснато с адски много хора. Това се случва на улицата, в градския транспорт, в киното, кръчмата или ако щеш дори и в обществена тоалетна. Някои виждаш за първи и последен път в живота си, други по някаква причина повече от веднъж. Понякога някой ти прави впечатление с нещо. Държане. Външен вид. Книга, която чете. Силната музика която слуша. И ти се иска това да не е последния път, когато се виждате. Пътуваш си с градския транспорт и виждаш някой (най-често от противоположния пол), и (най-вероятно от скука) започваш да се питаш, дали няма да слезне на мойта спирка. Идва твоята спирка, чивека слиза. А сега дали ще поеме в моята посока. Той поема. Стигате до завой. А сега ... Пътищата ви се разделят. Но понякога, дали съдбата, дали простата случайност или това, че просто хората се събират по разни събития заедно се случва пътищата да се пресекат. Това се случи и на мен (най-после) :) Бях на семинар по фотография (странно, защо беше наречен така, беше си чист курс :).

... защото толково мнаго те обичам. Толкова е трудно, когато искаш съзнанието ти да се изключи, а то не може. И то ти шепти тя ... тя.... само тя еее е единствена ...